Всеки се оплаква

за щяло и нещяло,

но някой мисли ли за друго,

освен за себе си и своето тяло?

Щом като искаш промяна, от мен запомни,

нищо няма просто да се нареди.

Вземи се в ръце и запични промяната,

за която все така мечтаеш.

По този начин ще постигнеш всичко,

стига само да желаеш.

Аз вярвам, че мога да променя света,

макар и без подкрепа.

Животът рано или късно ще ми се усмихне

и това ще бъде моята утеха.

Не искам нищо друго,

само хората да са щастливи,

но за тази цел трябва да забравят

всички спомени горчиви.

Трябва да се отърват

от собствение си окови.

Малко ги е страх,

но какво ли пък животът ще им стори?

Нима не вярваш на моите думи,

е тогава убеди се сам.

Забрави за малко собствените си проблеми

и погледни хоризонта, да, точно там!

Виждаш ли децата,

играят на улицата сами,

тичат през гората,

забавляват се, нали?!

А птичките сладкопойни,

чуруликат рано сутринта,

кацнали на клони,

покрити с роса.

Слънцето, с нежни лъчи,

създава собствен свят,

аз оставам без думи

потапям в блясъка на неговия цвят.

Поне за миг не бъди заключен,

зад рамките на своята душа,

надникни за момент и ще видиш,

колко прекрасен всъщност е света.

Нужно е само да се вгледаш

в малките неща.

Тогава ще забележиш,

че животът не е пълен само с тъга.

Напротив, има толкова причини да си щастлив,

но може би тази килия,

в която сам си се затвотил,

се е превърнала в твоя мотив.

Защо се ограничаваш

от някакви невидими бариери.

За да си щастлив са нужни хубави моменти,

а не скъпи хотели.

Има и лоши моменти,

това е реалността,

но за да си истински щастлив,

трябва да се радваш на малките неща.