В шепите си държа най - истинското,
онова, което не вижда се с очи.
Сърцето лудо препуска,
душата кротко мълчи.
За истинското в живота не се говори,
картини не се рисуват дори.
Чувството е като лава -
бавно, но сигурно обзема
душата...
и е топло, даже гори.
В шепите си държа най-истинското,
моят път в живота -
една неугастваща светлина,
истинското слънце, в моята душа!
Инес Тарашева
© Инес Тарашева Всички права запазени