История
776
0
0
История
И стана пет, а теб те няма,
аз не те търся, но сърцето го боли.
Такава любов голяма, бе за мене ти,
но свикнах да бродя, подпрян до черните стени.
Час и половина ... размисъл.
Вече е 07:00 ..
Заспивам с усета за теб,
но мозъка ми крещи, махай се.
А някой пита ли, дали любовта не е още жива,
теб те няма, но тя не спира.
Продължението ...
Унесен в тежка, мрачна сълза,
след час време се събуждам пак.
Студено е, всичко е изстинало,
но ударите на сърцето, подсказват, че още нищо не е стигнало до своя край..
EdnlessPoetry by A.Hr.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Христов Всички права запазени
