10.10.2010 г., 17:52

История, написана от победителка

672 0 0

Жестока беше битката, приятелю!
Жестока беше битката със себе си.
Да превъзмогна свойта неувереност
и да разбудя стражата разглезена.

 
Тъй дълго ги оставих да бездействат, че
от отегчение са се отпуснали
и точно в този миг ме атакуваха
онези черни злобни алчни пуздри.

 

И както действаха със изненада
(аз нямах време даже да изхълцам),
безсмислено се метнах да доказвам,
че има смисъл моето присъствие.

 

Какъв ти смисъл! Няма смисъл в боя!
Те имаха във зъбите отрова.
Под ноктите ножове бяха скрили.
Очите им – със мълнии сурови.

 

Добре, че бяха твоите напътствия
да не отбивам със афект атаките!
Събрах си силите за миг. Ония
назад побягнаха, със зъби тракайки.

 

И знаеш ли, макар че се опитваха
артериите, заедно с гръкляна
да ми изтръгнат, а очите ми
да изкълват със човки като врани,

 

а изходът от боя неизвестен бе,
защото сякаш те преобладаваха,
аз този път (за първи път в живота си)
не влязох в битка, злобно премаляла.

 

За първи път в живота си си спомних,
че ти не би се бил, за да наказваш
и твойто благородство ръководеше
спасителната за душата кауза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...