14.08.2011 г., 15:50

История с котка

1.2K 0 5

              История с котка


 - Хей, котенце! Поспри за миг! -

 нададе Мила гневен вик.

 - Ах, не мога, како Мила!

 Мишле не съм си уловила.

 - Оле! Милата Писана!

 - Скоро гладна ще остана! -

 зарида горката котка,

 легна и се сви на топка.

 - О, не, Писанке, не плачи!

 Бързичко стегни се ти ! -

 окуражително извика Мила -

 за котенцето нова сила!

 Но ето - чуха нещо да цвърчи.

 И Мила, с ококорени очи,

 подскочи стресната, горката,

 присвиха я дори ребрата!

 Ала хитрата Писана

 бързо и грациозно стана.

 Но що да види -

 над една красива книжка

 настанена беше малка сива мишка.

 Разлиства страници безчет

 с бързина на реактивен самолет!

 Ала мишката видя,

 че над нея е надвиснала беда.

 Но и тя се изхитри,

 бързо лапички потри.

 На крачетата си скочи,

 към вратата се насочи.

 Обаче нашата Писана

 да я чака не остана.

 В миг се стрелна с всичка сила,

 но, уви, одраска Мила.

 Ревна клетото момиче,

 бързо бабата дотича

 и без никакви въпроси

 прати котката при Жоси - 

 бабиното старо куче -

 на обноски да я учи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...