14 авг. 2011 г., 15:50

История с котка

1.2K 0 5

              История с котка


 - Хей, котенце! Поспри за миг! -

 нададе Мила гневен вик.

 - Ах, не мога, како Мила!

 Мишле не съм си уловила.

 - Оле! Милата Писана!

 - Скоро гладна ще остана! -

 зарида горката котка,

 легна и се сви на топка.

 - О, не, Писанке, не плачи!

 Бързичко стегни се ти ! -

 окуражително извика Мила -

 за котенцето нова сила!

 Но ето - чуха нещо да цвърчи.

 И Мила, с ококорени очи,

 подскочи стресната, горката,

 присвиха я дори ребрата!

 Ала хитрата Писана

 бързо и грациозно стана.

 Но що да види -

 над една красива книжка

 настанена беше малка сива мишка.

 Разлиства страници безчет

 с бързина на реактивен самолет!

 Ала мишката видя,

 че над нея е надвиснала беда.

 Но и тя се изхитри,

 бързо лапички потри.

 На крачетата си скочи,

 към вратата се насочи.

 Обаче нашата Писана

 да я чака не остана.

 В миг се стрелна с всичка сила,

 но, уви, одраска Мила.

 Ревна клетото момиче,

 бързо бабата дотича

 и без никакви въпроси

 прати котката при Жоси - 

 бабиното старо куче -

 на обноски да я учи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...