История се пренаписва
"Един и същ театър се играе
докато не се изиграе правилно"
Един и същ театър се играе
във този свят от векове
и ролята си всеки знае:
злодеи, шутове, принцеси и крале.
А публиката мълчаливо гледа,
потънала в салонен мрак,
следи сюжета, тръпне бледа:
"Какво ли ще се случи пак?"
В края прожектори угасват.
Тържествено им ръкопляскат, от сърце.
"Игра прекрасно! Браво!"... И в ролите участват:
ти и той, и тя, и те.
И всеки се прибира у дома си.
Един с емоция, с поуки зареден,
а друг, че ролята е изиграл си
усмихва се и ляга уморен.
Тъй "до утре в другия спектакъл"
с маски, грим, костюми и игри,
а в тях, каквото и да си облякъл
в същността си все ще бъдеш ти.
До пенсия играеш пред балкона.
Изпращат те с аплаузи, цветя,
а утре си на първи ред в салона
и гледаш нечия игра.
Е.И.
24.01.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
