25 янв. 2016 г., 21:01

История се пренаписва 

  Поэзия » Философская
345 2 3

       "Един и същ театър се играе
          докато не се изиграе правилно"


 

Един и същ театър се играе
във този свят от векове
и ролята си всеки знае:
злодеи, шутове, принцеси и крале.

 

А публиката мълчаливо гледа,
потънала в салонен мрак,
следи сюжета, тръпне бледа:
"Какво ли ще се случи пак?"

 

В края прожектори угасват.
Тържествено им ръкопляскат, от сърце.
"Игра прекрасно! Браво!"... И в ролите участват:
ти и той, и тя, и те.

 

И всеки се прибира у дома си.
Един с емоция, с поуки зареден,
а друг, че ролята е изиграл си
усмихва се и ляга уморен.

 

Тъй "до утре в другия спектакъл"
с маски, грим, костюми и игри,
а в тях, каквото и да си облякъл
в същността си все ще бъдеш ти.

 

До пенсия играеш пред балкона.
Изпращат те с аплаузи, цветя,
а утре си на първи ред в салона
и гледаш нечия игра.

Е.И.
24.01.2016г. 

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • важното е, че сме на сцената. Добре сте ми дошли
  • "...актьори сме в театър, театър ту добър, ту малко лош ..."
    "Уви, така стоят нещата стари мой приятелю, махни с ръка и дай нататък - злото забрави..."
    Харесах!
    *****
  • Колело!
Предложения
: ??:??