История за Нощта
Зад студените стени Нощта навън ловува –
поглъща в себе си объркани души.
Промъква се във хората, които не сънуват
и последното добро във тях руши.
Неуловим крадец - тя е навсякъде,
прониква и пленява блуждаещи мечти,
играе си с тях или захвърля ги някъде,
а без надежда душата от ужас крещи...!
Превръща чувствата скрити от другите
в нещо възможно... или пък не –
превръща ги в пепел, и тази пепел бурите
издухват и разпръскват в нощното небе.
Без да бърза – денят е далече –
на следваща жертва открива следите –
една сгушена сянка, прегърнала мече
и тъжно загледана просто в звездите.
Обсебва я нежно, докосва я с галене,
но изведнъж отдръпва се, сетила хлад –
в сянката нямаше нищо за крадене,
сянката беше само от мрак.
И Нощта потръпна, смути се объркана –
как, нима беше възможно това?
Човекът пред нея нямаше нищо за губене,
защото вече бе загубил любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Велков Всички права запазени
Публикувах го във facebook - мн се хареса, но все пак е ей така за 10-на минути, които иначе трябваше да запълня с учене на безсмислени глупости... 
