История за Нощта
Зад студените стени Нощта навън ловува –
поглъща в себе си объркани души.
Промъква се във хората, които не сънуват
и последното добро във тях руши.
Неуловим крадец - тя е навсякъде,
прониква и пленява блуждаещи мечти,
играе си с тях или захвърля ги някъде,
а без надежда душата от ужас крещи...!
Превръща чувствата скрити от другите
в нещо възможно... или пък не –
превръща ги в пепел, и тази пепел бурите
издухват и разпръскват в нощното небе.
Без да бърза – денят е далече –
на следваща жертва открива следите –
една сгушена сянка, прегърнала мече
и тъжно загледана просто в звездите.
Обсебва я нежно, докосва я с галене,
но изведнъж отдръпва се, сетила хлад –
в сянката нямаше нищо за крадене,
сянката беше само от мрак.
И Нощта потръпна, смути се объркана –
как, нима беше възможно това?
Човекът пред нея нямаше нищо за губене,
защото вече бе загубил любовта.
© Янко Велков All rights reserved.
Публикувах го във facebook - мн се хареса, но все пак е ей така за 10-на минути, които иначе трябваше да запълня с учене на безсмислени глупости... 
