27.04.2015 г., 18:42 ч.

Историята на една сълза 

  Поезия » Любовна
929 0 3

Историята на една сълза

Една сълза се стече по скулата на една жена.

Тя бе събрала обичта на нейната душа.

Бе събрала болка, бе събрала красота

и всичко за една любов, пълна със тъга.

Мина таз любов, позната ни на всички,

мина благородно и със себе си отнесе всичките ѝ мисли.

Отдаде ѝ се тя, ала не напълно,

трябваше ѝ време, но беше твърде късно.

 

Замина си той със тежки слова

и остави след себе си история от чувства и една сълза.

Един ден, каза тя, ще търсиш моите сълзи

и ще знаеш, че без мен не можеш ти.

Затвори таз жена очите си червени -

остави болката да се стича по клетите ѝ вени.
Ще страда тя ден, два, може би години,

но не ще забрави раните, сърцето ѝ покрили.

 

Няма да го обикне втори път,

ще седне тя на стола на страшния му съд.

Ще го обвинява и ще му крещи,

ще го прати във забвение и ще си прости!

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никой не плаче без причина.Хубаво е,че някой ден ще го забрави и ще си прости Харесах!
  • Сълза в очите на жена - най често е за или от любов.
    Сълзата си остава винаги сълза и то най-често предизвикана от лоша дума.
    В нашата народна мъдрост има една поговорка, която гласи:
    "Лоша рана зараства, но лоша дума не се забравя, особено, когато си е превърнала в сълза.
    Поздрав за автора и произведението и за двамата Аплодисменти!
  • Сълзите винаги си имат своя история..
    харесах!
Предложения
: ??:??