26.05.2007 г., 20:16

Историята в нас ?!

712 0 1
             Постъпих правилно:
          отрекох се от всичко свято,
                     от себе си,  от миналото...
                                                                             от бъдещето!
         Но какво тогава ме нарани,
    защо още ме боли?!
          Не давам душата ми да изгори... 
      няма да те моля за прошка,
                    непростимото сторено не ще бъде опростено,
                              но ще те помоля да ми върнеш всичко вече забравено,
         забравено,
                       но не и изгубено...
         Незнам кой съм бил преди,
    трудно ми е да разбера и кой съм в момента,
        мога само да мечтая кой ще бъда в бъдеще,
                                              реалните мечти?!
        Но искам да помня,
    да помня всичко, което ще ми покаже пътя,
         да помня себе си и тези преди,
                         да запомним,
                                                      че в нас са миналото, настоящето и бъдещето,
                  ние все пак сме господари на тази необятна вселена,
                                                                                                   нашата вселена
                                                                                                   от емоции, чувства и мисли...
                   
С ясното съзнание, че буквите ще избледнеят,
                                                  се надявам мислите да не ме напуснат...

??.??.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • .."защо още ме боли ?!"...щом те боли,значи миналото и бъдещето още са в теб..те,си отиват сами,а не с отричане...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...