26.05.2007 г., 20:16

Историята в нас ?!

717 0 1
             Постъпих правилно:
          отрекох се от всичко свято,
                     от себе си,  от миналото...
                                                                             от бъдещето!
         Но какво тогава ме нарани,
    защо още ме боли?!
          Не давам душата ми да изгори... 
      няма да те моля за прошка,
                    непростимото сторено не ще бъде опростено,
                              но ще те помоля да ми върнеш всичко вече забравено,
         забравено,
                       но не и изгубено...
         Незнам кой съм бил преди,
    трудно ми е да разбера и кой съм в момента,
        мога само да мечтая кой ще бъда в бъдеще,
                                              реалните мечти?!
        Но искам да помня,
    да помня всичко, което ще ми покаже пътя,
         да помня себе си и тези преди,
                         да запомним,
                                                      че в нас са миналото, настоящето и бъдещето,
                  ние все пак сме господари на тази необятна вселена,
                                                                                                   нашата вселена
                                                                                                   от емоции, чувства и мисли...
                   
С ясното съзнание, че буквите ще избледнеят,
                                                  се надявам мислите да не ме напуснат...

??.??.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • .."защо още ме боли ?!"...щом те боли,значи миналото и бъдещето още са в теб..те,си отиват сами,а не с отричане...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...