Постъпих правилно:
          отрекох се от всичко свято,
                     от себе си,  от миналото...
                                                                             от бъдещето!
         Но какво тогава ме нарани,
    защо още ме боли?!
          Не давам душата ми да изгори... 
      няма да те моля за прошка,
                    непростимото сторено не ще бъде опростено,
                              но ще те помоля да ми върнеш всичко вече забравено,
         забравено,
                       но не и изгубено...
         Незнам кой съм бил преди,
    трудно ми е да разбера и кой съм в момента,
        мога само да мечтая кой ще бъда в бъдеще,
                                              реалните мечти?!
        Но искам да помня,
    да помня всичко, което ще ми покаже пътя,
         да помня себе си и тези преди,
                         да запомним,
                                                      че в нас са миналото, настоящето и бъдещето,
                  ние все пак сме господари на тази необятна вселена,
                                                                                                   нашата вселена
                                                                                                   от емоции, чувства и мисли...
                   
С ясното съзнание, че буквите ще избледнеят,
                                                  се надявам мислите да не ме напуснат...

??.??.2006