26 мая 2007 г., 20:16

Историята в нас ?!

721 0 1
             Постъпих правилно:
          отрекох се от всичко свято,
                     от себе си,  от миналото...
                                                                             от бъдещето!
         Но какво тогава ме нарани,
    защо още ме боли?!
          Не давам душата ми да изгори... 
      няма да те моля за прошка,
                    непростимото сторено не ще бъде опростено,
                              но ще те помоля да ми върнеш всичко вече забравено,
         забравено,
                       но не и изгубено...
         Незнам кой съм бил преди,
    трудно ми е да разбера и кой съм в момента,
        мога само да мечтая кой ще бъда в бъдеще,
                                              реалните мечти?!
        Но искам да помня,
    да помня всичко, което ще ми покаже пътя,
         да помня себе си и тези преди,
                         да запомним,
                                                      че в нас са миналото, настоящето и бъдещето,
                  ние все пак сме господари на тази необятна вселена,
                                                                                                   нашата вселена
                                                                                                   от емоции, чувства и мисли...
                   
С ясното съзнание, че буквите ще избледнеят,
                                                  се надявам мислите да не ме напуснат...

??.??.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© V Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • .."защо още ме боли ?!"...щом те боли,значи миналото и бъдещето още са в теб..те,си отиват сами,а не с отричане...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...