Плачи! Сега ти трябва това.
От друго нямаш нужда.
Сънят приятел е изгубен
и радостта далечна е и чужда.
Не спират сълзите! По-добре!
Тъгата е безкрайното море.
Живота просто дума без лице.
Кърви любящото сърце.
Италия! Италия любима!
Скръбта ти като теб. Неповторима!
Не спират сълзите. Името ти като го изричам.
Италия, изстрадала вълшебнице.
Винаги ще те обичам!
© Павел Красимиров Всички права запазени