18.06.2015 г., 18:24

Из

499 0 0

Из редовете на френските поети

една жена, изгубила обувките си

с рани по-дълбоки от смисъла

крачи гордо по бедрото на живота.

 

Из редовете на испанските въздишки

една жена пие сангрия

и гали случайните котки по улицата

с ръката, която е била опора

за крилото на гълъба.

 

Из себе си, мълчи.

Само душата ù пее

и под тъгата на португалското фадо

щастието превива гръбнака си.

 

Из... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ан Меру Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...