Из редовете на френските поети
една жена, изгубила обувките си
с рани по-дълбоки от смисъла
крачи гордо по бедрото на живота.
Из редовете на испанските въздишки
една жена пие сангрия
и гали случайните котки по улицата
с ръката, която е била опора
за крилото на гълъба.
Из себе си, мълчи.
Само душата ù пее
и под тъгата на португалското фадо
щастието превива гръбнака си.
Из...
© Ан Меру All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
