Из редовете на френските поети
една жена, изгубила обувките си
с рани по-дълбоки от смисъла
крачи гордо по бедрото на живота.
Из редовете на испанските въздишки
една жена пие сангрия
и гали случайните котки по улицата
с ръката, която е била опора
за крилото на гълъба.
Из себе си, мълчи.
Само душата ù пее
и под тъгата на португалското фадо ...