1.08.2019 г., 11:13

Из : " Дневникът на Арти "13 (Голдън ретривър)

598 0 0

Не ми се пише вече
Време е да си почина, ей, човече.
Вместо думи, картини ще редя,
Колко е спокойно всред природата.

Нищо, че с детето станахме с дупето,
Кисели и гадни, дразнещи мамето,
Не издържа и тати,
Забележките изпрати.

Бяхме на разходка
С дръпната походка.
Добре, че по пътечката открихме
Гъбки и милинки, боровинки,
После пък муцуните си михме 
На рекичката подир' ни.

По време на обяда
Детето хапна малко и избяга
Бързо на мига се стрелнах
От чинията намелнах 
Две кокалчейта (както ги нарича дядо)
Мама притесних:
" Опасно...не искам,аз, черво съдрано"

Спокойно, и друг път съм ги ял,
В артистизъм съм си зрял - 
Ни чул и ни видял...
Отнасям критика, макар се правя на заспал.

Сега да върна предишната картина:
Уханието тук е великолепно
Толкова зелено и кокетно,
Почивката определено си я бива!

Иглолистни, всякакви тревисти,
Колкото реалистично, толкова мистично.
Никой не разчупва тишината,
Ако изключим игрите на децата.

Събуждаш се, но времето е спряло,
Слънце свети, а през нощта е поваляло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...