24.07.2019 г., 14:12

Из: "Дневникът на Арти" 8 (Голдън ретривър)

760 0 0

Тоз път мъжката ни група
Е под китайския "кахър".
Днес слабо вятъра си духа
Затуй разперихме чадър.

Мама телефона погна
Не може смогна,
Байти, мегабайта пощури,
Нон-стоп сейфва поетичните творби.

Тати се намеси:
"Ти почивка не му даде,
Този телефон гори..."
"Мама...(каза Яси)
...туй море я вдъхнови!"
И така я подкрепи.

После почнаха да ровят,
в асоциации да спорят:
"Чудните мостове" да си построят
В миниатюра да ги претворят.

Пясък и прекрасни дюни,
Дами съблазнителни за цуни, гуни...
Все към тях съм се вторачил, 
Що съм куче, а не испански мачо...

Ех, море, море...
С мама, тати и дете...
Спомени събрахме,
Мидите "набрахме"...
И пак ще дойдем "к пляжу",
Когато "снова я хачу".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...