24.07.2019 г., 14:12

Из: "Дневникът на Арти" 8 (Голдън ретривър)

769 0 0

Тоз път мъжката ни група
Е под китайския "кахър".
Днес слабо вятъра си духа
Затуй разперихме чадър.

Мама телефона погна
Не може смогна,
Байти, мегабайта пощури,
Нон-стоп сейфва поетичните творби.

Тати се намеси:
"Ти почивка не му даде,
Този телефон гори..."
"Мама...(каза Яси)
...туй море я вдъхнови!"
И така я подкрепи.

После почнаха да ровят,
в асоциации да спорят:
"Чудните мостове" да си построят
В миниатюра да ги претворят.

Пясък и прекрасни дюни,
Дами съблазнителни за цуни, гуни...
Все към тях съм се вторачил, 
Що съм куче, а не испански мачо...

Ех, море, море...
С мама, тати и дете...
Спомени събрахме,
Мидите "набрахме"...
И пак ще дойдем "к пляжу",
Когато "снова я хачу".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...