Житейски терзания 3
...
"Останете вкъщи" -
мегафон отвън крещи,
чу се от тераската, нали
сме в извънредно положение 
туй - баналното предупреждение.
Мислех, че е само предложение,
за няма време се превърна в заточение. 
Макар, че всеки има стая,
тесен се оказа "рая":
"Имаме душички"-
стегнаха се всички.
"Не ни стига...бързаме и в магазина,
разходки дълги липсват на петима!"
Ох, горките,
ама на - да им го върна,
кой училище, на работа,
на баба някой звънна...
а аз не мога мръдна,
чакам ги, не трябва сам
да се разхождам, знам -
Има правила, закони...
С тях и вируса ще гоним!
Генерала строги мерки да произнесе 
и по домове -
Кой - кога ще прави тоалет, 
и за готвене се чака ред.
Времевия коридор
да се спазва 
без келешки спор.
Отиде ми спокойствието мило,
с таз корона стана криво.
Кога ще дойде края на застоя,
дано сме победители в двубоя?!..