25.12.2020 г., 22:53

Из " Дневникът на Арти " , Домашни детайли 6

559 0 0

...
Сложил съм си празничната папийонка, 
ще бъда публика, а мама - песнопойка.
Два дни, вече, в кухнята размахва ръкохватка,
муза я подгони и изпатка -
прави се на Бродуейска прима,
пее, докато се вихри тамошна кулинария.
От нас се иска да ядем и пием като за последно,
ако не похвалим - прощавай, скъпо меню Коледно!
Движи постоянно домакинската захватка,
събира златно руно в малката лопатка.
Имат си и воден син - любимец,
голямо диване, хич не е ленивец,
самовлюбен, дама не търпи,
изяде й опашката, почти.
А аз ухажвам елегантно,
после - малко по-фрапантно,
скачам изведнъж - е, това си е нахално,
но в любовен пик - похвално!
...
Пак се раздърдорих,
отново изблик на словесен порив...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...