Рожденик
...
Достигнах, аз, години точно 5,
върви си, все така, живота лек, 
в дом - за мен са 2 тераси,
стаи - обитават ги домашни персонажи.
Меля с тях добри обноски,
споделяме си и месо без кости. 

Те са ми любимите другарчета,
реших да ги почерпя от моите сухарчета,
нали съм, аз, рожденик,
все още млад, 
запазих пълна купичката, от предишен делник,
не усещам глад. 

Семейството, защо обиждат моя реверанс,
ни веднъж не се наведоха, в аванс,
зрънце в крекер, па и сьомга-аромат да си опитат,
туй нещо скъпо е, не е нужно да ме викат,
от сладък сън да ме събуждат,
поподрипкат и подскачат,
ушите ми закачат, 
смеят се, очи опулват,
зад пердето се забулват, 
топката ми взеха и размятат,
и не чакат,
да ми дойде музата отвътре,
почнаха да крякат:
" Кой е днес рожденик?!
  Кой, кой?
  Артибалт-ско дупе, казвало се той." 

И така започна партито от сутринта,
не се спряха и на вечерта.
Ядоха и пиха от своите неща...
Ах, защо направих си труда
да поднасям сьомга, лакомства?!
Почвам да я лапам ей сега, 
че току виж - хлебарка минала дома...