Из “БЕЙТИСТАН”

Из “Рубаи”

Из “ПОД СЯНКАТА НА НАРА”

I.

Р/0112 - IV/0222

Гнездо уютно ми е свила

там моята любима мила

и аз ще спра за кратко в него,

за да възвърна свойта сила...

II.

Р/0113 - IV/0223

За мене твоята едничка дума

по-скъпа е от сянката на Хума -

не бих я заменил за нещо друго -

за слава, власт или за тлъста сума...

IV.

Р/0117 - IV/0227

Гладен съм за твоите устни...

Жаден за твоите ласки изкусни...

Гладен и жаден в деня безконечен,

трепетно чакам нощта да се спусне...

VII.

Р/0121 - IV/0231

От нара падат капки звънки

по твоите воали тънки,

по тялото ти се оттичат

и очертават всички гънки...

VIII.

Р/0123 - IV/0233

Под сянката на цъфналия нар

получих аз един безценен дар -

с нектар от твойте устни се напих

и станах роб, а може би и цар...

Х.

Р/0127 - IV/0237

В безкрайния кристално чист простор

момиче ще отправи взор,

кога превръща се в жена

под звуците на ангелския хор...

ХI.

Р/0128 - IV/0238

Със ръцете си грижовни

свалям дрехите лъжовни,

че обсебени сме с тебе

от магична страст върховна...

Х.

Р/0127 - IV/0237

В безкрайния кристално чист простор

момиче ще отправи взор,

кога превръща се в жена

под звуците на ангелския хор...

ХII.

Р/0129 - IV/0239

Ненаситно жадните ти устни

в любовта са тъй изкусни

и на страстният им зов откликнал -

от потира ти нектар ще вкусвам...

ХIV.

Р/0131 - IV/0241

Лицето си с косите ти покривам

и в твоите обятия заспивам

с блаженството на сладката умора

и сещам как със вечността се сливам...

ХV.

Р/0132 - IV/0242

Възпяван досега във не един дастан,

все тъй недостижим остава Гюлистан,

но неговия лъх усетих снощи аз

във лоно на девойка с кръшен стан...