Раздират ме нощем спомени жалки,
за тях аз съм в плен...
и пронизват ме като въглени страшни,
тъй силно - до основи парят в мен.
Раздират ме нощем спомени жалки,
пронизват ме с длан,
с отровни стрели, тъй силно парят ме,
но се лутам в спомени.
И крещя, за помощ те моля,
но ти си още в спомена -
да те убия, да те отровя се моля,
но няма смърт за безсмъртния. ...