13.08.2008 г., 10:31

Избирателно

823 0 1
И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам,
и ме гледаха отгоре все тъй подозрително,
аз сякаш едва бях спасен от момичето,
на което не биваше да споменавам името.


Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Когато се отказах от вътрешния инат
и за пореден път допуснах своя болка.
Когато успях да го върна на целия свят
и показвах на всички, че всичко мога.
Когато с времето гневът ми прииждаше,
и търсех в отмъщението си упование,
мога да се закълна, че сте ме виждали
в едно доста по-щастливо състояние.


Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Толкова е просто, понякога, драги,
Съдбата винаги дава ни шанс,
и вместо да импровизирам на изненади,
аз ги оставям и търся реванш.

Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.


Помислете, защо сме го избрали...

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защото мразя да постигам нещата лесно,
    и няма да редактирам своето поведение.
    И аз не си го редактирам...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...