Aug 13, 2008, 10:31 AM

Избирателно

828 0 1
И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам,
и ме гледаха отгоре все тъй подозрително,
аз сякаш едва бях спасен от момичето,
на което не биваше да споменавам името.


Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Когато се отказах от вътрешния инат
и за пореден път допуснах своя болка.
Когато успях да го върна на целия свят
и показвах на всички, че всичко мога.
Когато с времето гневът ми прииждаше,
и търсех в отмъщението си упование,
мога да се закълна, че сте ме виждали
в едно доста по-щастливо състояние.


Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Толкова е просто, понякога, драги,
Съдбата винаги дава ни шанс,
и вместо да импровизирам на изненади,
аз ги оставям и търся реванш.

Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.


Помислете, защо сме го избрали...

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защото мразя да постигам нещата лесно,
    и няма да редактирам своето поведение.
    И аз не си го редактирам...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...