покосен
от неизбежното
но неизбягал
и аз ще рухна
в сетния си ден
и преди
мъртвешка тлен
да ме захапе
ще ти сглобя
навярно стих
заменил
нехайно бих
чертите си и днес
(почти изгубени)
за бегъл жест
че някога
съм съществувал
© Александър Всички права запазени