14.08.2015 г., 1:16 2015-08-14T01:59:35+03:00

Избледняване

Поезия » Любовна

1.3K 2 13

Как бързо само избледняваш
простряна в лоното на вечността...!
Вълшебен спомен от последната целувка
промъкна се през шията на месеца...и отлетя.
...И сякаш никога не сме си били близки.
А беше всичко ти за мене в този свят.
Сега поглеждам крадешком на изток -
за нова светлина изпитвам глад...
Рисувай с въглен морските пространства -
небета изгревни, масивните скали...
Едно рисувано магаре тъжно пак ще странства.
Не стана то Пегас - да полети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на всички, които подкрепиха този текст! Светли празници!

2015-08-22T19:00:57+03:00
mariposasenelalma (Ваня Радовенска)

Стихът, разбира се, е много по-дълбок отколкото изглежда на пръв прочит. Твой стих...В него има всичко - и любов, и тъга,и разочарование, и неудовлетвореност,и съжаление, и философия, и даже кръговратът на всемира...и човешкият копнеж. Вечността поглъща всичко..И все пак... Поздрави, скъпи приятелю!

2015-08-15T04:30:54+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Рисувай с въглен морските пространства -
небета изгревни, масивните скали...
Едно рисувано магаре тъжно пак ще странства.

в скитник магарето в мен превърна.
пак се скитам, без да съм разбран.

2015-08-14T23:40:10+03:00
nikjelev (Ник Желев)

Поздрав!

2015-08-14T22:17:42+03:00
palerider (Бледият ездач)

Невъзможното днес, е възможно утре, Мисана.
И магарето ще полети!
Трябва време.

2015-08-14T19:32:13+03:00