vega666 (Младен Мисана)
1541 14261
14.08.2015 г., 1:16 ч.  

Избледняване 

  Поезия » Любовна
880 2 14


Как бързо само избледняваш
простряна в лоното на вечността...!
Вълшебен спомен от последната целувка
промъкна се през шията на месеца...и отлетя.
...И сякаш никога не сме си били близки.
А беше всичко ти за мене в този свят.
Сега поглеждам крадешком на изток -
за нова светлина изпитвам глад...
Рисувай с въглен морските пространства -
небета изгревни, масивните скали...
Едно рисувано магаре тъжно пак ще странства.
Не стана то Пегас  -  да полети!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които подкрепиха този текст! Светли празници!
  • "за нова светлина изпитвам глад..." - !!!

    Умееш да провокираш към размисъл, Мисана!

    Поздрави!
  • Стихът, разбира се, е много по-дълбок отколкото изглежда на пръв прочит. Твой стих...В него има всичко - и любов, и тъга,и разочарование, и неудовлетвореност,и съжаление, и философия, и даже кръговратът на всемира...и човешкият копнеж. Вечността поглъща всичко..И все пак... Поздрави, скъпи приятелю!
  • Рисувай с въглен морските пространства -
    небета изгревни, масивните скали...
    Едно рисувано магаре тъжно пак ще странства.

    в скитник магарето в мен превърна.
    пак се скитам, без да съм разбран.
  • Поздрав!
  • Невъзможното днес, е възможно утре, Мисана.
    И магарето ще полети!
    Трябва време.
  • Красиво сътворено! Сърдечни поздравления, Младене!
  • Прекрасно - как сте го казали..., не Ви липсва талант..., за да бъде едно слово красиво, то трябва да е истинско - от сърце...!!!
    "Вълшебен спомен от последната целувка
    промъкна се през шията на месеца..., и отлетя."
  • Понякога по-трайна е рисунката
    от всички нерисувани реалности.
    Магарето препуска през нормалното
    и носи на гърба си част от чудото,
    което честичко не забелязваме
    улисани във битките със мелници
    обречени на скуката във делника.
    Но Дон Кихот и без магаре странства...

    Както винаги провокираш към размисъл...
  • Малко тъга, примесена с лека носталгия по нещо отминало, но много красиво и едно непреодолимо желание за ново начало, зараждащо се в светлото бъдеще: "за нова светлина изпитвам глад..."!
    Всяка една дума си е на мястото! Поздрав!
  • Чуден стих! Обожавам момента с рисувания изгрев, в който Пегас ще литне, все едно ще влезе в приказка
  • Една любов избледнява, за да направи място на друга...
    Светли изгреви от Изток!
  • "... за нова светлина изпитвам глад..."

  • На магаре е пристигнал Христос.
    Пегас стана, след мъките и смъртта.
    Поздрави Мисана...
Предложения
: ??:??