Избор
670
0
0
Веднъж като
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления.
И там остана само бледо,
чувство като трънче на върха на пръста.
Мъката която дращи,
и в света на мъка пак ме връща.
Но за миг,
когато бях далеч,
във мислите си потопих се
и там омразата изчезна.
Просто осъзнах тогава,
че мъката ний търсим я сами.
Тя не е по-различна от надежда.
И макар кагато те погледна, да ми става тежко - тъжно.
Не мога аз да се оставя,
на безсмисления вятър от печал и мъка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Николов Всички права запазени
