Веднъж като
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления.
И там остана само бледо,
чувство като трънче на върха на пръста.
Мъката която дращи,
и в света на мъка пак ме връща.
Но за миг,
когато бях далеч,
във мислите си потопих се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up