3.08.2017 г., 13:09

Избор...

537 0 3

Избор…

 

Дали е избор атомен смъртта

или е генерирана Голгота,

не мога все така аз да реша,

докато скитам в мисли за кивота.

 

Разбираме ли ний дуалността,

в небето ли намираме утеха,

аз зная че е друга вечността,

във миналото с грешки я отнеха.

 

Но в днешните преломни времена,

посоката отново ще открием,

крилете ще разперим в тишина,

в доброто като слънце ще попием.

 

Човекът е създаден за живот,

безкраен като звездната Вселена,

частица от космически народ,

във приказка докрай осъществена.

 

Финална права вече ни зове,

пречистени са древните устои,

компасът сочи източно море,

във края на поредица завои.

 

Отново пак ще блика светлина

в летящата магическа реалност,

а пътен знак ще бъде любовта,

на слетите души в сакралност.

 

21.07.2017г.

Елица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Размисли по повод смъртта на Честър Бенингтън, вокалист на групата "Linkin Park".

Коментари

Коментари

  • Алекс, Албенка, здравейте! Радвам се, че това стихотворение е предизвикало вашия интерес. Често размишлявам над дуалността! Иска ми се да е преодолима, да дойде момент в който ще живеем в безвремие и ще имаме възможност да сбъднем всички вълшебни мечти в споделеност с любимите ни хора! Хубав петъчен ден от мен и Ви благодаря, че се отбихте и коментирахте!
  • Интересни идеи поднасяш в стихове, Елица. Провокиращи размисъл... Поздравления за стиха!
  • Интересно
    *****

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...