3 авг. 2017 г., 13:09

Избор...

543 0 3

Избор…

 

Дали е избор атомен смъртта

или е генерирана Голгота,

не мога все така аз да реша,

докато скитам в мисли за кивота.

 

Разбираме ли ний дуалността,

в небето ли намираме утеха,

аз зная че е друга вечността,

във миналото с грешки я отнеха.

 

Но в днешните преломни времена,

посоката отново ще открием,

крилете ще разперим в тишина,

в доброто като слънце ще попием.

 

Човекът е създаден за живот,

безкраен като звездната Вселена,

частица от космически народ,

във приказка докрай осъществена.

 

Финална права вече ни зове,

пречистени са древните устои,

компасът сочи източно море,

във края на поредица завои.

 

Отново пак ще блика светлина

в летящата магическа реалност,

а пътен знак ще бъде любовта,

на слетите души в сакралност.

 

21.07.2017г.

Елица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Размисли по повод смъртта на Честър Бенингтън, вокалист на групата "Linkin Park".

Комментарии

Комментарии

  • Алекс, Албенка, здравейте! Радвам се, че това стихотворение е предизвикало вашия интерес. Често размишлявам над дуалността! Иска ми се да е преодолима, да дойде момент в който ще живеем в безвремие и ще имаме възможност да сбъднем всички вълшебни мечти в споделеност с любимите ни хора! Хубав петъчен ден от мен и Ви благодаря, че се отбихте и коментирахте!
  • Интересни идеи поднасяш в стихове, Елица. Провокиращи размисъл... Поздравления за стиха!
  • Интересно
    *****

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...