3 авг. 2017 г., 13:09

Избор...

541 0 3

Избор…

 

Дали е избор атомен смъртта

или е генерирана Голгота,

не мога все така аз да реша,

докато скитам в мисли за кивота.

 

Разбираме ли ний дуалността,

в небето ли намираме утеха,

аз зная че е друга вечността,

във миналото с грешки я отнеха.

 

Но в днешните преломни времена,

посоката отново ще открием,

крилете ще разперим в тишина,

в доброто като слънце ще попием.

 

Човекът е създаден за живот,

безкраен като звездната Вселена,

частица от космически народ,

във приказка докрай осъществена.

 

Финална права вече ни зове,

пречистени са древните устои,

компасът сочи източно море,

във края на поредица завои.

 

Отново пак ще блика светлина

в летящата магическа реалност,

а пътен знак ще бъде любовта,

на слетите души в сакралност.

 

21.07.2017г.

Елица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Размисли по повод смъртта на Честър Бенингтън, вокалист на групата "Linkin Park".

Комментарии

Комментарии

  • Алекс, Албенка, здравейте! Радвам се, че това стихотворение е предизвикало вашия интерес. Често размишлявам над дуалността! Иска ми се да е преодолима, да дойде момент в който ще живеем в безвремие и ще имаме възможност да сбъднем всички вълшебни мечти в споделеност с любимите ни хора! Хубав петъчен ден от мен и Ви благодаря, че се отбихте и коментирахте!
  • Интересни идеи поднасяш в стихове, Елица. Провокиращи размисъл... Поздравления за стиха!
  • Интересно
    *****

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...