12.11.2010 г., 20:52

Избор

1K 1 6

 

Избор

 

 

Господи, колко ли демони, ангели

живеят в човешкото същество?

Знаем ли как да ги различаваме?

Знаем ли кое е добро?

 

И то ли тържествува над лошото?

Като в приказка за деца -

„Дяволът е победен от Бога…

 Мракът от светлина…”

 

Приказките така завършват –

намира принцесата своя принц!

Злото сменя своята същност

и в добро ще се прероди.

 

Тази битка се води в душите ни!

И в телата ни… И в кръвта…

В метастазите сиви на дните ни…

По земя, небе и вода…

 

В нас танцуват тангото си вечно

мрак и светлина…

В изгубената ни човечност –

божествено лоша, сатанински добра…

 

Като в обърканата кръвна картина

на нелепия свят.

Беше скучно, Господи, в райската ти градина,

без право на избор и свобода.

 

Затова си избрахме път на земята,

който с мъка и обич да извървим.

Душите да носят геройски телата.

Избрахме живота, от който боли.

 

Избрахме святото несъвършенство.

Да падаме… И да грешим…

Без тъга по изгубената Ти вечност.

Избрахме сами да градим и рушим…

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Със сигурност ти знаеш кое е зло и кое е добро...прекрасна си!
  • Честито Рождество!
    Поздрави и
  • Душите да носят геройски телата...
    Скорпи,велика си!!!
    Обаче знам,че всеки си иска рая,на какъвто и да се прави...
  • "Тази битка се води в душите ни!" Така е! Идвай по-често, Нина!
  • избрахме си пътя...
    да падаме и да грешим...
    много истинско, много правдиво стихотврение.
    сърдечно те прегръщам, мила Ниана.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...