12 нояб. 2010 г., 20:52

Избор

1K 1 6

 

Избор

 

 

Господи, колко ли демони, ангели

живеят в човешкото същество?

Знаем ли как да ги различаваме?

Знаем ли кое е добро?

 

И то ли тържествува над лошото?

Като в приказка за деца -

„Дяволът е победен от Бога…

 Мракът от светлина…”

 

Приказките така завършват –

намира принцесата своя принц!

Злото сменя своята същност

и в добро ще се прероди.

 

Тази битка се води в душите ни!

И в телата ни… И в кръвта…

В метастазите сиви на дните ни…

По земя, небе и вода…

 

В нас танцуват тангото си вечно

мрак и светлина…

В изгубената ни човечност –

божествено лоша, сатанински добра…

 

Като в обърканата кръвна картина

на нелепия свят.

Беше скучно, Господи, в райската ти градина,

без право на избор и свобода.

 

Затова си избрахме път на земята,

който с мъка и обич да извървим.

Душите да носят геройски телата.

Избрахме живота, от който боли.

 

Избрахме святото несъвършенство.

Да падаме… И да грешим…

Без тъга по изгубената Ти вечност.

Избрахме сами да градим и рушим…

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Със сигурност ти знаеш кое е зло и кое е добро...прекрасна си!
  • Честито Рождество!
    Поздрави и
  • Душите да носят геройски телата...
    Скорпи,велика си!!!
    Обаче знам,че всеки си иска рая,на какъвто и да се прави...
  • "Тази битка се води в душите ни!" Така е! Идвай по-често, Нина!
  • избрахме си пътя...
    да падаме и да грешим...
    много истинско, много правдиво стихотврение.
    сърдечно те прегръщам, мила Ниана.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....