12 nov 2010, 20:52

Избор

  Poesía
1K 1 6

 

Избор

 

 

Господи, колко ли демони, ангели

живеят в човешкото същество?

Знаем ли как да ги различаваме?

Знаем ли кое е добро?

 

И то ли тържествува над лошото?

Като в приказка за деца -

„Дяволът е победен от Бога…

 Мракът от светлина…”

 

Приказките така завършват –

намира принцесата своя принц!

Злото сменя своята същност

и в добро ще се прероди.

 

Тази битка се води в душите ни!

И в телата ни… И в кръвта…

В метастазите сиви на дните ни…

По земя, небе и вода…

 

В нас танцуват тангото си вечно

мрак и светлина…

В изгубената ни човечност –

божествено лоша, сатанински добра…

 

Като в обърканата кръвна картина

на нелепия свят.

Беше скучно, Господи, в райската ти градина,

без право на избор и свобода.

 

Затова си избрахме път на земята,

който с мъка и обич да извървим.

Душите да носят геройски телата.

Избрахме живота, от който боли.

 

Избрахме святото несъвършенство.

Да падаме… И да грешим…

Без тъга по изгубената Ти вечност.

Избрахме сами да градим и рушим…

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Със сигурност ти знаеш кое е зло и кое е добро...прекрасна си!
  • Честито Рождество!
    Поздрави и
  • Душите да носят геройски телата...
    Скорпи,велика си!!!
    Обаче знам,че всеки си иска рая,на какъвто и да се прави...
  • "Тази битка се води в душите ни!" Така е! Идвай по-често, Нина!
  • избрахме си пътя...
    да падаме и да грешим...
    много истинско, много правдиво стихотврение.
    сърдечно те прегръщам, мила Ниана.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....