12 nov 2010, 20:52

Избор

  Poesía
1K 1 6

 

Избор

 

 

Господи, колко ли демони, ангели

живеят в човешкото същество?

Знаем ли как да ги различаваме?

Знаем ли кое е добро?

 

И то ли тържествува над лошото?

Като в приказка за деца -

„Дяволът е победен от Бога…

 Мракът от светлина…”

 

Приказките така завършват –

намира принцесата своя принц!

Злото сменя своята същност

и в добро ще се прероди.

 

Тази битка се води в душите ни!

И в телата ни… И в кръвта…

В метастазите сиви на дните ни…

По земя, небе и вода…

 

В нас танцуват тангото си вечно

мрак и светлина…

В изгубената ни човечност –

божествено лоша, сатанински добра…

 

Като в обърканата кръвна картина

на нелепия свят.

Беше скучно, Господи, в райската ти градина,

без право на избор и свобода.

 

Затова си избрахме път на земята,

който с мъка и обич да извървим.

Душите да носят геройски телата.

Избрахме живота, от който боли.

 

Избрахме святото несъвършенство.

Да падаме… И да грешим…

Без тъга по изгубената Ти вечност.

Избрахме сами да градим и рушим…

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Със сигурност ти знаеш кое е зло и кое е добро...прекрасна си!
  • Честито Рождество!
    Поздрави и
  • Душите да носят геройски телата...
    Скорпи,велика си!!!
    Обаче знам,че всеки си иска рая,на какъвто и да се прави...
  • "Тази битка се води в душите ни!" Така е! Идвай по-често, Нина!
  • избрахме си пътя...
    да падаме и да грешим...
    много истинско, много правдиво стихотврение.
    сърдечно те прегръщам, мила Ниана.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...