Не ме вълнуват ваште мисли
и маските ви са ми чужди.
Дошло е време да разчистя,
от допира ви нямам нужда.
Нямам нужда от заблудата,
че сме си близки в този свят.
Преглътнах злобата, присъдите,
простих нехайство и инат.
Посрещам изгрева с усмивка,
със залеза танцувам вечер.
В нощта под звездната завивка
за минало не страдам вече.
Научих се да се изправям
без чужда помощ и опора.
Ненужни мостове изгарям,
далеч съм от отровни хора.
© Флориана Всички права запазени