9.11.2024 г., 14:19

Избор

427 0 0

Не ме вълнуват ваште мисли 

и маските ви са ми чужди. 

Дошло е време да разчистя, 

от допира ви нямам нужда. 

 

Нямам нужда от заблудата, 

че сме си близки в този свят. 

Преглътнах злобата, присъдите,

простих нехайство и инат.

 

Посрещам изгрева с усмивка,

със залеза танцувам вечер. 

В нощта под звездната завивка 

за минало не страдам вече. 

 

Научих се да се изправям 

без чужда помощ и опора. 

Ненужни мостове изгарям, 

далеч съм от отровни хора.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Флориана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...