Nov 9, 2024, 2:19 PM

Избор

  Poetry
426 0 0

Не ме вълнуват ваште мисли 

и маските ви са ми чужди. 

Дошло е време да разчистя, 

от допира ви нямам нужда. 

 

Нямам нужда от заблудата, 

че сме си близки в този свят. 

Преглътнах злобата, присъдите,

простих нехайство и инат.

 

Посрещам изгрева с усмивка,

със залеза танцувам вечер. 

В нощта под звездната завивка 

за минало не страдам вече. 

 

Научих се да се изправям 

без чужда помощ и опора. 

Ненужни мостове изгарям, 

далеч съм от отровни хора.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Флориана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...