9 нояб. 2024 г., 14:19

Избор

425 0 0

Не ме вълнуват ваште мисли 

и маските ви са ми чужди. 

Дошло е време да разчистя, 

от допира ви нямам нужда. 

 

Нямам нужда от заблудата, 

че сме си близки в този свят. 

Преглътнах злобата, присъдите,

простих нехайство и инат.

 

Посрещам изгрева с усмивка,

със залеза танцувам вечер. 

В нощта под звездната завивка 

за минало не страдам вече. 

 

Научих се да се изправям 

без чужда помощ и опора. 

Ненужни мостове изгарям, 

далеч съм от отровни хора.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Флориана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...