valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
7.11.2008 г., 7:33 ч.

Избор 

  Поезия » Друга
612 0 5
Монетен звън разкъса тишината
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.

Звънът смрази я. Сякаш студовете
с леден глас захапаха до кръв.
А зимата изсъхват цветовете...
За ехото душата беше стръв.

Ти стана преспа в пътя ароматен.
Монетен глас усети като свой.
Затрупа пътя към един приятел.
В студена безизходица бе той.

Когато ехото в ушите ти отекне,
душата му сломена не търси!
Монетен звън приятелят ти вечно
от пътя ти чрез грях ще заличи.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??