7.11.2008 г., 7:33

Избор

763 0 5
Монетен звън разкъса тишината
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.

Звънът смрази я. Сякаш студовете
с леден глас захапаха до кръв.
А зимата изсъхват цветовете...
За ехото душата беше стръв.

Ти стана преспа в пътя ароматен.
Монетен глас усети като свой.
Затрупа пътя към един приятел.
В студена безизходица бе той.

Когато ехото в ушите ти отекне,
душата му сломена не търси!
Монетен звън приятелят ти вечно
от пътя ти чрез грях ще заличи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...