Избор
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.
Звънът смрази я. Сякаш студовете
с леден глас захапаха до кръв.
А зимата изсъхват цветовете...
За ехото душата беше стръв.
Ти стана преспа в пътя ароматен.
Монетен глас усети като свой.
Затрупа пътя към един приятел.
В студена безизходица бе той.
Когато ехото в ушите ти отекне,
душата му сломена не търси!
Монетен звън приятелят ти вечно
от пътя ти чрез грях ще заличи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.