valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
Nov 7, 2008, 7:33 AM

Избор 

  Poetry » Other
653 0 5
Монетен звън разкъса тишината
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.

Звънът смрази я. Сякаш студовете
с леден глас захапаха до кръв.
А зимата изсъхват цветовете...
За ехото душата беше стръв.

Ти стана преспа в пътя ароматен.
Монетен глас усети като свой.
Затрупа пътя към един приятел.
В студена безизходица бе той.

Когато ехото в ушите ти отекне,
душата му сломена не търси!
Монетен звън приятелят ти вечно
от пътя ти чрез грях ще заличи.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??