Монетен звън разкъса тишината
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.
Звънът смрази я. Сякаш студовете
с леден глас захапаха до кръв.
А зимата изсъхват цветовете...
За ехото душата беше стръв.
Ти стана преспа в пътя ароматен.
Монетен глас усети като свой.
Затрупа пътя към един приятел.
В студена безизходица бе той. ...