29.06.2006 г., 11:33 ч.

Избор 

  Поезия
915 0 5
            
          ИЗБОР
 
На ада ми сама съм Сатаната
и котела подклаждам пак сама,
сама нахлузих си рогата
и водя дяволска борба.

От рая светят скъпите дрънкулки,
че раят ни се промени.
Коли, парцалки и висулки
са щастието в празните ни дни.

И паднах в ада, за да се издигна.
От черната му лава кръст да сторя
и да горя, но във ръцете с книга,
и на душата ми с ранената история.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??