29 jun 2006, 11:33

Избор 

  Poesía
991 0 5
ИЗБОР
На ада ми сама съм Сатаната
и котела подклаждам пак сама,
сама нахлузих си рогата
и водя дяволска борба.
От рая светят скъпите дрънкулки,
че раят ни се промени.
Коли, парцалки и висулки
са щастието в празните ни дни.
И паднах в ада, за да се издигна.
От черната му лава кръст да сторя
и да горя, но във ръцете с книга, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??