29 jun 2006, 11:33

Избор 

  Poesía
914 0 5
            
          ИЗБОР
 
На ада ми сама съм Сатаната
и котела подклаждам пак сама,
сама нахлузих си рогата
и водя дяволска борба.

От рая светят скъпите дрънкулки,
че раят ни се промени.
Коли, парцалки и висулки
са щастието в празните ни дни.

И паднах в ада, за да се издигна.
От черната му лава кръст да сторя
и да горя, но във ръцете с книга,
и на душата ми с ранената история.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??