Избор
ИЗБОР
По всички пътища околовръст
снегът е само зрителна измама...
Пълзи денят край мен, ужасно къс,
досущ като усмивката на мама.
Но себе си къде да отведа,
щом чувам, вдъхновено и епично,
как блеят вечно гладните стада
на моя страх: да се сбогувам с всичко.
Където и да съм, оставам гост.
И всяка принадлежност само мит е
към дом и род, или към избор прост:
да бъдеш сам. Но не и беззащитен.
Животът ми не търси сурогат
и не е в крак с обществения климат:
с това, което нямам - съм богат,
и съм щастлив с това, което имам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
