Спри! Постой! Не говори!
Чуй тишината помежду ни...
... от нея повече боли,
ненужни са ни вече думи...
Послушай... дъжд май заваля...
Дали не са на някой пак сълзите?
Задуха вятър... и ме заболя...
... с дъжда изчезнаха от мен мечтите.
Ето... навън вече притъмня...
... чух тътена на много бури...
Дали от чувството ти за вина
настана студ... Ти тътена не чу ли?
Нощта напредва... Ти върви!
Аз ще остана с тишината...
Май само в моята душа вали...
аз искам бурята, а не - вината.
© Паула Петрова Всички права запазени