19.02.2011 г., 14:21  

Избор

602 0 2

ИЗБОР

 

Получи покана в дворец да гостуваш.
Реши да приемеш.
Приятно ти беше дори.
Изостави малката къща.
Защо да тъгуваш
за някакви чужди, далечни мечти...?
Прибори сребърни.
От фалшив кристал полюлей,
легла с балдахин,
обяда сервира лакей...
Разходка из парка.
Принцът сияе щастлив.
Колко още има да видиш
от богатствата на двореца красив...
Любовта на грациозните лебеди
беше прекрасна, нали?
На брега с часове би стояла,
дори леден дъжд да вали.
Те си имаха своето място.
Езерото бе техният дом.
Ти къде си в тази идилия?
Сама избери: любов или трон!
Аз те чакам в къщата малка.
Може би ще пристигнеш в зори...
Няма лакеи. Аз ще сервирам.
И полюлеят е с крушка една...
Ще закусим. Ще поседнем за малко.
На леглото без балдахин.
Ти ще помечтаеш за белите лебеди,
а аз ще си мисля, че за теб съм един...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!!!
    Благодаря ти за нсладата да прочета!
    И още – за насладата от размислите, които породи в мен!

    Даааммм... малка, обикновена родопска къща с огнище, хлище, огън... и двама с тишината в мълчалив разговор, прегърнати и сами...
    За толкова малко си мечтаех... и не можах да се порадвам дори и за малко на една такава идилич (за мен, де)


    Умните хора избират да живеят, глупавите – пари...
  • Аз веднага бих избрала любовта. Страхотно е!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...