Feb 19, 2011, 2:21 PM  

Избор

  Poetry
600 0 2

ИЗБОР

 

Получи покана в дворец да гостуваш.
Реши да приемеш.
Приятно ти беше дори.
Изостави малката къща.
Защо да тъгуваш
за някакви чужди, далечни мечти...?
Прибори сребърни.
От фалшив кристал полюлей,
легла с балдахин,
обяда сервира лакей...
Разходка из парка.
Принцът сияе щастлив.
Колко още има да видиш
от богатствата на двореца красив...
Любовта на грациозните лебеди
беше прекрасна, нали?
На брега с часове би стояла,
дори леден дъжд да вали.
Те си имаха своето място.
Езерото бе техният дом.
Ти къде си в тази идилия?
Сама избери: любов или трон!
Аз те чакам в къщата малка.
Може би ще пристигнеш в зори...
Няма лакеи. Аз ще сервирам.
И полюлеят е с крушка една...
Ще закусим. Ще поседнем за малко.
На леглото без балдахин.
Ти ще помечтаеш за белите лебеди,
а аз ще си мисля, че за теб съм един...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих!!!
    Благодаря ти за нсладата да прочета!
    И още – за насладата от размислите, които породи в мен!

    Даааммм... малка, обикновена родопска къща с огнище, хлище, огън... и двама с тишината в мълчалив разговор, прегърнати и сами...
    За толкова малко си мечтаех... и не можах да се порадвам дори и за малко на една такава идилич (за мен, де)


    Умните хора избират да живеят, глупавите – пари...
  • Аз веднага бих избрала любовта. Страхотно е!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...