Избор
Всеки да си сърба надробеното.
Всеки да си ляга на постланото.
Сам си те налях във вените
и си пожелах да си ми рана.
Сам се хвърлих аз във този огън.
Сам ще се спася, когато искам.
Сам ще се спася, когато мога.
Но сега небето ми е ниско.
С птиците споделяме си полети.
С птиците говорим си за тебе.
Ти разхлаждаш като вятър пролетен.
Малко ме болиш, но си потребност.
Сам те пожелах да ми се сбъднеш.
Сам си пожелах с теб да остана.
И не ща спасение. В отвъдното
ще желая пак да си ми рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
