Избор

20 мар. 2012 г., 16:11

Поэзия

848 0 2

Всеки да си сърба надробеното.

Всеки да си ляга на постланото.

Сам си те налях във вените

и си пожелах да си ми рана.

Сам се хвърлих аз във този огън.

Сам ще се спася, когато искам.

Сам ще се спася, когато мога.

Но сега небето ми е ниско.

С птиците споделяме си полети.

С птиците говорим си за тебе.

Ти разхлаждаш като вятър пролетен.

Малко ме болиш, но си потребност.

Сам те пожелах да ми се сбъднеш.

Сам си пожелах с теб да остана.

И не ща спасение. В отвъдното

ще желая пак да си ми рана.