Mar 20, 2012, 4:11 PM

Избор 

  Poetry
955 0 2
Всеки да си сърба надробеното.
Всеки да си ляга на постланото.
Сам си те налях във вените
и си пожелах да си ми рана.
Сам се хвърлих аз във този огън.
Сам ще се спася, когато искам.
Сам ще се спася, когато мога.
Но сега небето ми е ниско.
С птиците споделяме си полети.
С птиците говорим си за тебе.
Ти разхлаждаш като вятър пролетен.
Малко ме болиш, но си потребност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Random works
: ??:??