Избори
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Моята комшийка спорна
с токчета потропва,
а си няма той умора –
пак юргана опнал!
То, в панелката ми тясна,
всеки шум се чува –
и от ляво, и от дясно,
горе – най-си струва.
И ме глождат странни мисли
щом като зашета.
Блян бленувам да притисна
мъничката шепа.
Чувам как по стъпалата
токчетата тракат.
Аз чаршафите отмятам,
бързам към вратата.
Както съм си по пижама,
стрелям я с въпроса:
– На къде, комшийке драга,
рано-рано боса?
Стресната и онемяла –
гледа моя крачол –
тихичко ми отговаря:
– Изборен съм фактор!
От комисията искат
в шест часа – на стола,
че от дългите ни листи
тели ни се вола.
– Шест ли каза? Моят пет е –
времето смени се.
Час откраднат – за кафето
стига. Влез, стопли се.
Отговора не дочакал,
за ръка я дръпнах
и на топлите чаршафи
палтото ú смъкнах.
След резонните играчки –
беше премаляла,
а пък двете ú бавачки
като ги подхванах...
Жално скърцаше кревата –
миг не дадох мира.
Ще почакат за мандата
кмет да се избира.
Трети път за час броихме
бели бюлетини
и кафето си изпихме
с чет'ри детелини.
После, никой да не чува,
тръпен я отпратих...
А комшийката си струва
златните карати!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
